Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.10.2018 09:32 - геноцидът и холокостът над българите
Автор: bojo12345 Категория: Политика   
Прочетен: 495 Коментари: 2 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
За „националните чувства" на партизаните от комунистическите интернационални банди ясно говори следният позив,разпространяван от бригада „Георги Димитров" на 8 септември 1944 г.:
„... Громете фашистите! Градете комитети на Отечествения фронт! Изграждайте власт на Отечествения фронт! Да живеят Англия, Америка и Съветският съюз!... (121).

Както виждате, няма призив „Да живей Бьлгария!". За Бьлгария и за българите, интернационалистите и богоборците от Коминтерна и масоните от Ялта бяха приготвили „комунистически ятаган", садистично наточен с талмудистка кръвожадност и отмъстител -ност!...

                                                         
                                                                    Пета глава
                                                   
                                                      Геноцидът над българите
                                                      в Русия и Съветския съюз


През XVI век на територията на днешната Руска федерация (РФ) съществувала голямата българска държава, известна като Волжка България със столица град Казан. Тази българска държава е основана още в VII век от един от синовете на кан Кубрат
- кан Котраг. Освен Волжка България на територията на днешна Украйна и днешна Южна Русия съществували и други български общности и държавни формирования. Това са така наречените „черни българи" (символично обозначение, а не че са
„мургави") на кан Бат Боян (Баян), балкарците и чеченците; като от трите групи по-късно заедно с част от украинците възникват казаците. Последното е доказано от изследванията на академик Яворницки, професорите М. Артамонов, Светлана Плетньова и други.

Като най-голяма държава Волжка България по площ била почти колкото Руското царство и държала цялата търговия изток-запад (като част от „Пътя на коприната") и север-юг. Последния търговски път бил разработен именно от българите, като бил дълъг близо 3000 километра и свързвал Багдад с Казан. В Казан имало международно тържище (пазар), голямо два квадратни километра и разположено в близост до лятната резиденция на владетеля. Естествено всички тези успехи и богатствата на българите, били постоянен повод за войни с Русия, която се стремяла да разшири териториите си за сметка на Волжка България и да получи достъп до Сибир с неговите неизчерпаеми
Ресурси.

През лятото на 1552 година руският цар Иван IV Грозни (Страшни) нахлул с 200-хилядна войска и кораби по река Волга във владенията на Волжка България. След дълга и тежка обсада на столицата Казан най-сетне тя падала, след като част от крепостните стени и валове били сринати от топовен огън. Били избити много хора и руснаците подложили града на насилия и грабежи. При щурма на Казан руските войски загубили почти
половината от състава си и това ги озлобило допълнително. Била издадена заповед да не се щади никого (63)!

При тази сеч в Казан и околностите му загинали над 100 хиляди българи. Руските войски унищожили десетки хиляди ръкописни исторически и поетически книги, които се съхранявали преди щурма в казанския университет „Мухамад Аламия". Те
отвлекли в Москва последната българска царица Сююмбике, вдовица на кан Сафа-Гирей (1546 - 1549 г.). В известната „Казанска история" (1565 г.) на сибирския хан Тахтагул се описва покъртителната епопея на напускането на Казан от Сююмбике.

Първо тя сваля своята висока златна царска шапка - корона, подобна на папска тиара, и се сбогува в мавзолея с покойния си съпруг Сафа-Гирей... „Досега аз бях канска съпруга - ридае тя! Вече не мога и да плача - сълзите ми изсъхнаха, очите ми ослепяха и
гласът ми изчезна!"
Летописецът съобщава, че богатствата на Сююмбике били натоварени на дванадесет огромни кораба на река Волга - пълни със злато и сребро, сребърни и златни съдове, пари, царски корони, с разнообразни царски дрехи, оръжие и
други. На 2 октомври 1552 г. Казанският ренесанс загива под бруталния ботуш на цар Иван Грозни (165).

Борбата на българите обаче продължила, макар Волжка България да била погълната от разширяващата се руска държава, която скоро се превърнала в империя. В „Казанска история" се споменава, че в тези унищожителни за българите войни загинали близо 700 хиляди волжки българи! Откраднатите от Казан богатства и досега могат да се видят в хранилищата на „Ермитажа" и „Оръжейната палата" в Кремъл. След 1917 г. някои от
тях били изнесени в чужбина.

За да пречупят българската съпротива, руснаците тероризирали населението по всякакъв начин и провеждали открит геноцид. В хрониката „Джагфар тарихъ" (1680 г.) се казва, че през зимата на 1553 г. руснаците прогонили 100 хиляди българи - основно старци, жени и деца в тайгата и ги оставили да замръзнат без храна и дрехи! За да си осигурят спокойствие, руските власти назначили за васален владетел на Волжка България тяхна марионетка - Шейх Гали. Източната част на Волжка България - Башки рия, била покорена едва към 1584 г., като последната българска независима столица бил град Уфа. След това територията на Волжка България била окончателно анексирана и включена в състава на Руската империя. Така руснаците сложили ръка на българските богатства, завладели търговските пътища, идващи от Азия и Персия, и започнали да колонизират необятните пространства на Сибир и Далечния Изток (63).
Падането на Волжка България под властта на Русия съвпада и с разширяването на Руската империя на юг към Черно море. Иван IV Грозни подчинил североизточната част на Кавказ и на река Терек построил няколко руски крепости. Черкезките и кабардино
 -балкарските князе с казаците започнали да постъпват на служба при руския цар като погранична охранителна войска. По-късно, към средата на XVII век, кримският хан Менгли Гирай сключил договор с руския цар, който му обещал да не воюва с него. От това време казаците започнали да минават на служба при руския цар като наемници.

Присъединяването на Украйна към Руската империя поставило под руски ботуш и българите (в това число и казаците), живеещи там и на Кавказ. Така Руската империя, а след това и Съветският съюз се превръщат в „тюрмата (затвора) на народите". Това до голяма степен е валидно и за днешната Руска федерация.

Историята на волжките българи в състава на Руската империя е забележителна с непрекъснатата верига от националноосвободителни войни. Руските летописи до XVIII век са пълни със съобщения от типа: „окаяните българи отново въстанаха". Ето
какво пише в „Български летописен сборник" (1864 г.) на НурМухамед по повод потушаването на Килмак-Акаевското въстание на българите башкири през 1735 - 1741 г.:
193„... През пролетта башкирите се разбраха за деня и мястото на тръгване. Всички се събраха на река Кнали... Между тях се намериха предатели, които се занимават с шпионаж и доноса сред руската войска за местата на сборищата им... На изток от
река Кнали има рекичка, наречена Сазлъ-Елган, и друга рекичка, наречена Кеше-Къргълан, защото в нея загинали много бащкири...

Руснаците докарали през нощта своите оръдия, а на сутринта започнаха да стрелят. Без да разберат от къде иде стрелбата, бедните башкири се разбягаха на разни страни: много жени се хвърлиха в реката с децата си. Ранените също погинаха в реката.
От труповете им през Сазлъ-Елган се образува мост. Старците бяха избивани като кучета, с камъни и дървета, пеленачетата посичаха със саби, разпаряха коремите на бедните жени, а младите хора просто убиваха... Телата им оставиха на враните и на
лисиците. И днес костите на тези хора могат да се видят там... Не оставиха никого жив из башкирските села и по пътя за Казан останаха малко хора. Но и останалите бяха по двама-трима. По това време на десетина души се падаше по една шуба и на десет
двора по една брадва... Беше тежко да се живее, нямаше за ядене нищо и гладът беше толкова голям, че - разказваха някои - яли човешко месо. В тези тежки дни се записваха от нужда за роби на дворяните. В Мензелинск бяха докарани много башкири, оковани във вериги, и хвърлиха всички в затвора, а воювалите джигити заточиха в подземни затвори. В края на града построиха шестоъгълно здание и на всеки ъгъл поставиха железен кол. Около единия кол, който беше в средата, изковаха високи бесилки.
След това под музика доведоха башкири и руснаците започнаха да вършат работата си (наказанията). Отначало онзи, който пръв е участвал в боя, го побиха върху средния кол, а неговите помощници побиха около него. Коловете стигаха до плещите им,
но тия от тях, които се показаха герои, биваха насичани на парчета и накрая отсичаха главите им. А други убиваха с камъни. Пощада нямаше за никого. Освен това се говореше, че към град Мензелинск построили мнозина в редици и ги избивали с оръ-
дията си. Загина такова множество хора, че хвърляха труповете им като на животни. Разчупиха леда на река Мензелинск и от всички четиридесет души тридесет и девет хвърлиха в дупката.
Труповете им задръстиха реката. Такива ужасни неща правеха,
че не могат да се опишат с човешки език. Тук се казва само стотната от това, което беше.



Гласувай:
6



1. batogo - !!!:))) Поздравления, приятелю!
19.10.2018 10:55
Нямам думи... И тази примитивна руска сган, която и до ден днешен не си е променила примитивните, жестоки нрави и манталитет, нашенските русофилистици наричат "братя" и говорят за "братски, руски народ"?!?! И това ако не е гавра с националните страдания, памет и чест?!?!
цитирай
2. bojo12345 - На 1: batogo, чистите духом не приемат мръсотията и гаврата.
19.10.2018 11:45
Затова трябва да преживеем каквото ни е писано, докато отворим очи най-сетне!
Времето изтича и това, което остава, не е особено светло за зомбираните.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 3628943
Постинги: 1932
Коментари: 4403
Гласове: 18518
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031