Страхувам се от страха.
„Две смърти няма без една не можем“. Смелостта е загубеното в днешно време качество. Или индиректно казано максимата от  постъпките - „Да си замълча, за да няма конфликт“. Борбата за справедливост е основна движеща сила. Справедливостта е независимост, независимостта - свобода. Смелостта да сме несъгласни и да следваме нашите принципи е всичко. Невероятно е как вродените ни в нас: чувство за справедливост,мяра за добро и зло, или съвест, са толкова трудни за отстояване. Нали са вродени в нас, следователно трябва да ни идва от вътре да се вслушваме в тях? Но защо е толкова трудно? Пътят към Рая е труден. Доброто или любовта са трудни, защото изискват жертва, жертвата със себе си, с нашето его. Човекът е егоистично същество, което винаги поставя себе си на първо място и неговото удобство е самоцел. Доброто е любовта, а това е изпълване с един пламък, едно вдъхновение, една сила, всички са го изпитвали и то не може да се вкара в думи. Изисква се смелост (не само, за съжаление), за да се преборим със себе си. Смелост да не се отказваме от Истината, когато биваме наскърбени поради нея. Христовият  пример е най-добрият пример за всеки човек. Св.ап. Петър се отрича три пъти от Христос само под влияние на масата хора. Филмът, който бих препоръчал на всеки човек, незивисимо от нищо е „Страстите Христови“ на Мел Гибсън. В човешката история смелостта винаги е побеждавала, примерите могат да бъдат безброй. Тялото не побира справедливостта и честа. Те са много по-големи от едно тяло, защото душата е безсмъртна.
Да умреш за правда е най-висшата постъпка. Награждавана от Бог с мъченически ореол.







Пиша с малко думи, говоря с много. Изреченията са откъсачни, при анализ всичко става ясно.