Превод от Sьddeutsche Zeitung, Германия:

Той стана известен с това, че не придава никакво значение на дипломатичността на изявленията си. 

Той дори може да оскърби федералния президент, както се случи преди «Концерт за свобода и мир», организиран от Франк Щайнмайер.

По искане на президента в програмата бяха включени произведения на полски, руски и украински композитори. Оркестърът — Берлинската филхармония — включва музиканти от различни страни.

Но, от гледна точка на Мелник, са участвали само «руски солисти», за което той като обезумял съобщи в Туитър.

Ставаше дума за пианиста Евгений Кисин, който освен руско има и британско и израелско гражданство, както и за баритона Родион Погосов. И двамата музиканти отдавна живеят извън Русия.

Но на Мелник не му пука, той настоява изкуството да бъде подчинено на неговите изисквания.

Не само това: наскоро той гневно упрекна федералния президент, че „поддържа цяла мрежа“ от контакти в Русия.

През 2015 г. Мелник посети гроба на Бандера

Почитанието, с което Андрий Мелник се отнася към лидера на украинските екстремисти и нацистки колаборационист Степан Бандера, е озадачаващо. През 2015 г. посланикът посети гроба му в Мюнхен, поднесе цветя и след това написа, че Бандера е „нашият герой“.

Подобен култ към личността предизвиква странни чувства: Бандера е осъденият убиец на полския министър на вътрешните работи Перацки, което убийство той извърши през 1934 г.; през 1940 г. става водач на радикалното антисемитско крило на Организацията на украинските националисти.

След превземането на Лемберг (Лвов) от германския Вермахт, той оглавява полицията на града и участва в погромите на еврейското цивилно население, както и в убийствата на съветски военнопленници.

В Източна Украйна (както и в Полша, Русия и Израел) Бандера се счита за военнопрестъпник.

Но в западната част на Украйна той е почитан като национален герой. Много улици и площади са кръстени на него. През 2010 г. украинското правителство го обяви за «герой».

Нацисткият сътрудник стана герой?

Историкът Луц Клефеман в своята поучителна книга «Лемберг. Забравеният център на Европа» призовава Украйна да се занимаe с историята на колаборационизма, историята на фашизма и историята на антисемитизма.

Почитането на Бандера от посланик Мелник показва колко е необходимо това.

Култът към Бандера накара Путин да нарече цялата украинска политика фашистка.

След края на Втората световна война Степан Бандера живее в Мюнхен, където през 1959 г. е убит от агента на КГБ Богдан Сташински.

Източник: https://www.sueddeutsche.de/politik/prantls-blick-1.5559543?reduced=true

Петя Паликрушева, превод и редакция за News Front